Archive for the ‘Здраве’ Category

Лечение с лимони

Родината на този плод е Бирма и Северна Индия. Лимонът е едно от най-разпространените средства за лечение на голям брой заболявания. Основните му съставки са, разбира се, вода и лимонена киселина. Но освен това в него има много важни за организма витамини, преди всичко витамин С, който е незаменим за правилната обмяна на веществата, имунитета и участва в храненето на тъканите, известен е и като антиоксидант.

В сока на 1 лимон се съдържа 33% от денонощната норма на вит. С. а в 1 супена лъжица от кората му – 13%. Моряците, предприели дълги морски експедиции, забелязали, че употребата на лимон в храната е добро средство за предотвратяване на такава страшна болест като скорбута. В състава на киселия плод са установени още вит. А, В], [2 и D, както и витаминът, характерен изключително за цитрусовите плодове – цитрин (вит. Р).
Независимо че е кисел, лимонът оказва противоположно въздействие върху стомаха – понижава киселинността. Лимоновият сок и кората оказват атисептично действие.
А листата на лимоновото дърво се използват за сваляне на температурата.
Лимонът стимулира апетита, способства за храносмилането, понижава равнището на холестерина в кръвта, облекчава коликите, има тонизиращо действие.

Какво съдържа още: пектин, етерични масла, терперин и биофлавоноиди, укрепващи стените на капилярите. Етеричните масла стимулират циркулацията на лимфата в организма. Лимонът стимулира също и производството на ензими и храносмилателни сокове в слизестата обвивка на стомаха, което води до по-доброто усвояване на желязото и калция от организма. Лимонът може да се използва като дезинфектиращо средство за жабурене на устата и гърлото, но с жабуренето не трябва да се прекалява, тъй като лимоновия сок поврежда зъбния емайл.

Ето от какво се състои лимонът (на 100 г): вода – 88.98 г; енергийна стойност – 29 ккал; белтъчини – 1.10 г; липиди (мазнини) – 0.30 г; въглехидрати – 9.32 г; влакна – 2.8 г; калций – 26 мг; желязо – 0.60 мг; магний – 8 мг; фосфор – 16 мг; калий – 138 мг; натрий – 2 мг; цинк – 0.06 мг; мед – 0.037 мг; манган – 0.030 мг; селен – 0.4 микрограма; вит. С – 53 мг; тиамин – 0.04 мг; рибофлавин – 0.02 мг; ниацин – 0.1 мг; витамин В 6 – 0.08 мг; пантотенова киселина -0.19 мг; вит. А – 3 микрограма; вит. Е – 0.24 мг; наситени мастни киселини – 0.039 г; мононенаситени мастни киселини – 0.011 г; полиненаситени мастни киселини – 0.089 г.

Рецепти с лимон:

Бронхит
– Нарежете на ситно (или настържете) 5 глави лук, добавете 7 с. л. мед и разбъркайте добре.
– Смелете лимон, прибавете към първата смес и разбийте. Приема се по 2-3 ч. л. 3- 4 пъти на ден в продължение на 10-14 дни.

Лечение на фарингит
– Изстискайте сока на 1 лимон, разбъркайте с 5 с. л. мед и изсипете получения разтвор в настойка от невен (1 ч. л. невен залейте с 250 мл вряла вода и след като поизстине, прецедете). Намотайте тънък слой стерилен бинт върху дървена пръчица, натопете в разтвора и внимателно обработвайте стените на гърлото.

Пневмония
– Настържете 4 глави чесън, добавете 1 смлян лимон и разбъркайте с 8 а л. мед. Приемайте сутрин на гладно по 1 ч. л. в продължение на 7 – 10 дни.

Синузит
– Препоръчва се промиване на носоглътката с 10%-ен лимонов сок. Начин на приготвяне: Изцедете сока на 1 лимон, прецедете през тензух и разбъркайте с преварена вода в съотношение 1:10. Налейте разредения сок в широк ж^^^ съ9- наклонете глава над течността и вдишайте през носа. Да не ви притеснява, че преминавайки през носоглътката, течността ще проникне в устата. Претърпявайки тези неудобства, ще можете да очистите от секрети носа и значително да облекчите дишането.

Отит
– Наред с предписаните лекарства и физиотерапията като общо укрепващо средство пийте лимонов сок, получен по следния начин: смелете 1 лимон и получената кашичка добавете към 1 л готов лимонов сок (от магазина). Пийте по 1 чаша 1 -2 пъти на ден, докато трае лечението.

Грип
– Настържете 1 кг моркови и 1 кг ябълки на ситно ренде, добавете 0,5 кг ситно нарязани сушени кайсии и смесете с 300 стафиди и смлени през месомелачка 2 лимона. Подсладете с 5 с. л. мед и добре разбъркайте. Приемайте по 1 -2 с. л. 3 пъти на ден, докато трае грипната епидемия.

Лечебни средства от животински произход

Пчелна отрова
Пчелната отрова се образува в две специални жлези, които са разположени в задната част на коремчето на медоносната пчела. Жлезите се състоят от събирателно мехурче и жило. което се забива в тялото на неприятеля, откъсва се, след което пчелата умира.  Отровата се получава като пчелите се затварят в стъклени съдове и чрез дразнене с хлороформ,  етер или слаб електрически ток се предизвиква отделянето й. След изсъхване отровата се събира от стените на съда и се подлага на преработка.  Една пчела отделя от 0.1 до 0.3 мг отрова, като количеството зависи от възрастта, сезона и храненето. Пчелната отрова представлява безцветна бистра течност, разтворима във вода и по-слабо в алкохол. Тя има миризма на мед, но вкусът е горчив. На въздуха отровата се втвърдява.
Пчелната отрова съдържа различни групи химични съединения:
Вещества със стероидна структура, близки до хормоните на надбъбречната жлеза
– Нискомолекулни съединения – амини (хистамин, холин, ацетилхолин), органични киселини, аминокиселини;
– Белтъчни вещества – пептиди (мелитин, апамин), ензими (фосфолипаза);
– Минерални вещества – магнезий, калций, мед и др.
Пчелната отрова влияе стимулиращо върху хипофизата и надбъбречната жлеза, като увеличава секрецията на кортизона. С това се обяснява добрият лечебен ефект при ревматизъм, невралгии, алергични болести. Ензимите влияят благоприятно при възпаление на ставите, нервите, като притежават и противосъсирващо действие. Установено е, че пчелната отрова има изразено бактериостатично и бактерицидно действие. Воден разтвор на пчелна отрова при разреждане 1:50 000 не съдържа микроорганизми.
Най-често пчелната отрова се прилага под формата на мехлеми, препарати за йонофореза, при ревматизъм, артрити, мускулни и ставни болки, ишиас, радикулит, тромбофлебити, смущения в периферното   кръвообращение   У нас
широко се прилага препаратът Mellivenon, който представлява стандартизирана лиофилизирана пчелна отрова под формата на линимент с камфора или метилсалицилат, а също   и под формата на мехлем. При някои по-чувствителни организми пчелната отрова може да предизвика тежка алергия.

Пчелен клей
Пчелният клей (прополис )е смолист продукт, с който пчелите покриват отвътре стените на кошера и измазват килийките си. Смята се, че той играе ролята на терморегулатор и дезинфектиращо средство. Прополисът се събира през лятото, като от един кошер се получава 100-150 г. Пресният клей е с приятен аромат, горчив [вкус и с жълт |цвят, а престоялият е кафяво-зелен и с колофоноподо6на ‘структура. Топи се при 80-100 градуса, а при охлаждаме под 15 градуса става ‘много крехък и се рони. Прополисът е неразтворим във вода, а се разтваря в органични разтворители. В пчелния клей се съдържат главно смоли (50-55%), восъци (30%), етерично масло (8-10%). Освен тях в състава му влизат и други биологично активни вещества като витамини, ароматни киселини, сесквитерпени, флавоноиди, микроелементи и др. Пчелният клей проявява и широк спектър на биологична активност. Той има силно бактериостатично и бактерицидно действие, главно върху грам положителни микроорганизми. Установено е още, че той притежава антивирусно, антимикотично, противовъзпалително, противоалергично и спазмолитично действие. Прополисът повишава имунитета и действа регенериращо, бронхолитично, експекториращо и апетитовьзбуждащо. Прилага се под формата на прах, гранули и водно-спиртни емулсии и външно – под формата на мехлеми при кожни болести. Някои хора са много чувствителни към прополиса и не бива да го използват.

Змийска отрова
Змийската отрова се получава от отровните слюнчени жлези на усойницата и пепелянката. Отровата представлява гъста опалесцираща течност без миризма, с кисела реакция. В състава й влизат съдържащи сяра аминокиселини, белтъчни вещества, много ензими (фосфолипаза, ацетилхолинестераза, хиалуронидаза) и др. Тя действа ревулсивно и аналгетично. Прилага се като болкоуспокояващо средство под формата на мази при невралгии, полиартрити, радикулит, ревматизъм. У нас се използва препаратът ViргарIех forte под формата на линимент с камфора и метилсалицилат.
През последните години вниманието на учените е привлечено от изследване отровата на някои животински видове като скорпиони, охлюви, мравки и др. Австралийски учени са извлекли токсин от вид морски охлюв, който обитава Големия бариерен риф. На това отровно съединение се възлагат големи надежди при лечение на болести, съпроводени с хронична болка. Досега в лечебната практика се прилагаше морфинът като болкоуспокояващо средство, но той има много странични ефекти. Учените са изолирали от правоопашатия скорпион, разпространен в Африка, отровата хлоротоксин, който спира развитието на раковите клетки без да уврежда здравите клетки.
Учените възлагат надежди на някои видове кърлежи, чиято отрова може да предизвика отравяне с фатален край. Отровата обаче може да послужи за създаване на препарати за лечение на някои сърдечносъдови болести.

Летните деликатеси и диетичното хранене

Установено е, че белтъчините в рибата съдържат много ценни незаменими аминокиселини като метионин, фенилаланин, триптофан, хистидин и др.. които в зависимост от вида на рибата са в различно процентно съдържание. Рибите съдържат и много ценни нуклеинови киселини, които играят роля за синтеза на белтъчините в нашия организъм. Доказано е също, че рибите съдържат и голямо количество глобулини, повишаващи защитните сили на организма. Рибните белтъци са много близки до тези на човешкия организъм и лесно се смилат от стомашно-чревния тракт, като се усвояват напълно, без да се обременява храносмилателната система. Тези свойства на рибата я правят пригодна за широко ползване от хора с нарушена дейност на храносмилателната система.

В рибата се установени някои много ценни неорганични вещества като фосфор, калций, сяра, йод и други минерални съставки (0,8 – 2%). Тези вещества играят изключително важна роля в нашия организъм.
Тя намира доста широко приложение в диетичното хранене при стомашно-чревните заболявания. При болни с язва на стомаха и хроничен хиперациден гастрит се използват както тлъстите, така и постните океански и сладководни риби. Благодарение на високото съдържание на лесноусвоими белтъчини тези риби имат свойството
да свързват солната киселина частично да я неутрализират.
По такъв начин рибата е не само ценна храна, но и лечебно средство. Богатото съдържание на мазнини, на мастно и водоразтворими витамини придава на някои риби особена лечебна стойност: по-бързо става епителизирането на увредената стомашно-чревна лигавица, както при язва. От много голямо значение за диетичното хранене при стомашно-чревните заболявания е начинът на приготвяне на рибата. Най-добре е рибата да се поднася варена, леко посолена и полята с краве масло. Някои болни понасят също и пържена риба в масло, сметана или маргарин, която обаче не трябва да прегаря, затова е добре да се пържи на ниска температура. Най-добре се понасят рибните ястия под формата на пудинг, суфле, печена риба, увита в тесто, задушена, варена на пара и др. Забраняват се солени и консервирани риби, приготвени с пикантни сосове, както и рибни салати с лук, праз и други подправки.
От чревните заболявания заслужава да се спомене широкото приложение на рибата в профилактиката при запек. Разрешени са всички риби, приготвени по различни начини. Някои автори препоръчват тлъстите риби, приготвени с различни пресни корени и различни подправки, които възбуждат чревната перисталтика (керевиз, магданоз, лук, домати и др.).
Рибата намира приложение и в диетичното хранене на чернодробно-жлъчните заболявания с оглед богатото й съдържание на белтъчини, мастно- и водоразтворими витамини, минерали и микроелементи, които влизат в състава на различните ензимни системи на черния дроб. Най-голямо значение при такива болни има изборът на рибата и технологията на приготвяне на ястията. Тук трябва да се използват предимно постните риби – кефал, шаран, пъстърва, мряна, пролетна скумрия, карагьоз, попчета, калкан, сафрид, мерлуза, каракас, барбуна, бяла риба, есетра и др. Обикновено се забраняват тлъстите риби от рода на тон, турук, паламуд, есенна скумрия, океански и речен сом и др. При чернодробно болни рибата трябва да се поднася печена, варена или приготвена под форма на суфле, пудинг, без мазнини. Този деликатес намира широко приложение и в профилактиката на някои бъбречни заболявания, при които не се изисква ограничение на белтъчините, както и в безсолната диета на болни от хипертония. Дълго време е съществувало погрешно схващане, че океанските и морските риби не трябва да се дават при бъбречни заболявания и при безсолна диета.
При болни с повишено кръвно налягане всички рибни ястия трябва да са без сол, без растителни и други екстракти, корени и подправки. Водата при варенето на рибата не трябва да се използва за приготвяне на сосове. Разрешава се малко безсолна горчица и зеленчуци без сол, като домати, краставички, чушки и др. Нелсон, Бътлер и други учени са установили, че рибните мазнини снижават ненормално повишеното съдържание на холестерола в кръвта, като пречат за отлагането му в съдовете и за развитието на атеросклероза Установено е, че народите, които консумират голямо количество риба, живеят по-дълго.

Много важно в диетата на болни от атеросклероза е да се включват разнообразни риби, като се избягва обаче прехранването и затлъстяването. Забранява се консумацията на всички солени, пушени, сушени и консервирани риби. Допуска се храненето с почти всички видове риби.
Рибата е много ценна белтъчна храна.
Поради сравнително по-ниското съдържание на мазнини и почти никакво съдържание на въглехидрати не води до затлъстяване. Необходимо е да се избягват прекомерно тлъстите риби или да се приемат в по-ограничено количество. Затлъстяването, особено у по-възрастните, много често се придружава със заболяване на съдовете. Затова при такива проблеми рибата е по-подходяща, отколкото другите видове месо. Диетичното хранене на страдащи от затлъстяване не трябва да включва пържени, панирани и приготвени в тлъсти сосове риби. Абсолютно се забраняват солените и сушените риби като чирози, хамсия, херинга, сьомга, лакерда, турук и др.
При диабет рибата е част от основното меню, тъй като тя не съдържа почти никакви въглехидрати, а главно белтъчини и мазнини. На практика при това заболяване са разрешени всички видове океански, морски и речни риби. Необходимо е само да се внимава за количеството и начина на приготовление. Ако захарният диабет е усложнен с някое сърдечносъдово заболяване или има комбинация от затлъстяване с диабет, трябва да се държи сметка за приготвянето на рибата, като се избягва панирането, брашнени и пикантни сосове, осолени и сушени риби В много страни от древни времена до днес рибата и рибното масло са се използвали при лечението на остри и хронични инфекциозни заболявания. Най-широко приложение е намерило рибното масло при лечението на туберкулоза Напоследък благодарение на въвеждането на мощни антибиотици интересът към използването на рибеното масло и рибните мазнини е намалял.
Правилно е обаче да се допълват методите на лечение и към антибиотиците да се приема и рибено масло. С богатото си съдържание на витамин А и В рибата намира много широко приложение и в диетичното хранене на заболяванията на очите (кокоша слепота), рахит у децата, старческа остеопороза и др.
Високото съдържание в рибата на витамин Bl, В6, В12 и др. я прави прекрасно лечебно средство при анемично болните Много полезна храна и ценно лекарство е и за възстановяване на организма след продължително изтощително заболяване, след прекарана тежка операция и др. Голямо значение за лечебното хранене имат също така и субпродуктите на рибата (черен дроб, хайвер, мозък, бъбреци и др.). Те са особено богати на фосфолипиди (лецитин), витамин Е, витамин С, фосфор и други минерални вещества, които са особено ценни за засилване организма на слаби деца след преболедуване от тежки инфекциозни болести, за активиране на половата функция и др.




ЗАБРАНЕНО копирането на част или в пълен обем на статиите от блога без писменното разрешение на собственика на блога!
Статиите са авторски и незнанието на закона не осовобождава от отговорност!

Copyright © Здраве и красота - информационен блог