Когато постъпи на желаната работа, човек работи много и с удоволствие. След известно време обаче се появява умора и негативни емоции по адрес на клиенти, колеги, началство и дори към членовете на семейството.
Вчерашният трудохолик губи интерес към работата и натрупва раздразнение, в резултат на което любимата работа се превръща в изтезание.
Приблизително така започва да се проявява синдрома на емоционалното прегаряне. Съгласно данните от социалните проучвания, негови жертви рано или късно стават 80% от работещите. Нека се опитаме да разберем какви са основните причини и проявления на това неприятно явление.
Умора и стрес като причина за негативни емоции
Постоянно ни се повтаря, че ако работим това, което харесваме, няма изобщо няма да усещаме, че работим. На практика обаче, дори и да обичаме работата си има моменти, когато напрежението и стресът надделяват.
И не ни остават сили да отговорим на клиента любезно, а какво остава за усмивка. Ако това се случва сравнително рядко, е нормално. Но когато се превърне в норма, има повод за безпокойство.
Отношенията в колектива също може да не са толкова добри. Да няма сплотеност, у човек се създава впечатление, че не го обичат, не го забелязват, като цяло се появяват т.нар. емоции на самота.
Без емоции – липса на мотивация
Струва ни се, че всички усилия са напразни. Колкото и да се стараем – това по никакъв начин не се отразява на отношенията с началството и с колегите, още по-малко на заплатата.
Човек се чувства невидим, сякаш ако изчезне, никой няма да забележи. В резултат негативните емоции постепенно изместват позитивните.
В повечето случаи емоционалното прегаряне настъпва в резултат на нарушение на баланса „работа – удовлетворение”. Под последното се разбира значим резултат, получен от трудовата дейност.
Представители на различни професии редовно разказват какви положителни емоции получават от своята работа: лекар от спешна помощ спасява момиче, адвокат помага за предотвратяване осъждането на невинен човек, учителят се гордее със своите зрелостници, приети в престижни университети.
И всички те казват, че най-неприятните емоции се появяват, когато не виждат добър резултат от собствения труд.
Ако човек не забелязва резултати от своята трудова дейност и получава от работата само негативни емоции, това е тревожен признак.
Защо ходим на работа? Има ли нещо, към което се стремим всеки ден? Освен за да си получим заплатата в края на месеца? Заедно със загубата на мотивация се появяват и други проблеми – понижаване на производителността на труда, недобросъвестно изпълнение на служебните задължения, безразлично отношение към клиентите.
Последното често се случва на хора в професиите, които помагат – лекари, педагози и социални работници.
Как да върнем положителните емоции в работата
Как да се справим с емоционалното прегаряне и да върнем положителните емоции в работния процес, ще разкажем с примери.
Липса на контрол
Прегарянето често застига служителите на компании с недостатъчно добра организация на работния процес. Човек планира едно нещо, а се оказва, че вече не е нужно да го прави или е следвало да го свърши още вчера.
В този случай причина за негативни емоции е усещане за пълна загуба на контрол над собствената дейност.
В тази ситуация има смисъл да се говори с прекия началник и да бъде помолен да обозначи кръг от задължения и критерии за оценка на резултати. Ако това не е възможно, следва да се замислим дали може да се издържи на този начин на работа? Или е време да се потърси друго място?
Вманиачаване в работата
Понякога потапянето в работата кара човек да посреща изгрева в офиса. Възможно е усещането за собствената потребност известно време да доставя приятни емоции. Въпреки това вманиачаването в работата – невинаги означава успешност. Още повече, ако работата отнема цялото време и не остават сили за друго.
В този случай трябва да се постараем да намерим баланс, при който да запазим ефективността на труда и да не се превърнем в заклет трудохолик.