Психология на неудачника – как да престанем да се самосъжаляваме

Как да не се самосъжаляваме

Самосъжалението е разпространено явление. Хората се самосъжаляват по най-различни причини: обида от любим човек, проблеми в работата, липса на пари и на усещане за щастие.

В това няма нищо страшно, ако самосъжалението не се превърне в навик. Подобен начин на мислене и поведение ни пречи на позитивната мотивация и забавя развитието.

Има редица тревожни сигнали, които показват, че самосъжалението се превръща в истински проблем.

Начин на мислене на неудачника и ниска самооценка

Ниската самооценка е повод за консултация с психолог и за генерална промяна на начина на мислене. Но понякога хората я използват като прикритие за самосъжаление.

Така оправдават себе си – с недостатъчно красива външност, лош характер и с липса на способности. Да убедим себе си, че виновни за всичко лошо, което ни се случва, са съдбата и стечението на обстоятелствата, съвсем не е трудно.

Ниската самооценка е оправдание за всички неблагоприятни житейски ситуации, в които попадаме. Всички около нас трябва да ни съжаляват и да ни съчувстват, това е характерна особеност на човешката психика, която се проявява при определени условия.

Тревожен симптом е липсата на желание да осъзнаем колко всъщност сме ценни – за своите близки, в работата и дори и за хората, на които помагаме.

Хронични преживявания и тревоги

Безпокойството относно проблеми, които реално съществуват, е нормално. Но понякога хората и от най-малкото правят истинска трагедия. Харесва им да се тревожат, страдат и да се опияняват по своите негативни емоции.

Желаят целия свят да усети силата на техните преживявания и тревоги, за да съчувства. С лекота си измислят нови поводи за страдания и тревоги, но подобен начин на мислене може да разруши емоционалното здраве.

Навик да се обвинява

Когато човек с маниакална настойчивост се самосъжалява, обвинява за своите беди околните, това показва желанието му да прехвърли отговорността и да снеме този това от плещите си.

По-лесно е да се обвиняват за личните провали родители, началник, приятели и колеги както и обстоятелствата, отколкото да се признават собствените грешки.

Ако моралните травми бъдат издигани в култ и не се правят опити за преодоляването им – това е признак, че на човек просто му харесва да се самосъжалява.

Безкрайно сравнение с другите

Разумният анализ – това е конструктивен подход, който помага да се намерят слабите страни и да се поработи над недостатъците.

Ако обаче човек постоянно се сравнява с другите, това дава множество поводи за завист и обида. Психолог може да помогне да се разбере каква е причината за това патологично сравнение, което поражда единствено негативни емоции.

Пристрастяване към сълзливи истории

Когато човек съжалява твърде много себе си, започва да прави паралели със свои предишни преживявания и негативен опит в любовта.

Започва да проявява интерес към мелодрами и филми за любов, сравнява съдбата на нещастния главен герой със своя житейски сценарий.

Струва му се, че съдбата е несправедлива към него и скоро ще се случи чудо, което ще промени живота му. Затова смирено търпи всички унижения на съдбата с надеждата, че скоро всичко ще бъде като в любимия филм.

Миналото по-важно от настоящето

Когато самосъжалението стане патологично, човек започва да живее в миналото. През цялото време си спомня за предишни провали, преживява ги с нова сила.

Не е способен да вижда възможности и перспективи, напълно е концентриран върху миналото.

Ако забележите, че истинският момент изобщо не ви радва и мислено продължавате да преживявате предишния събития, то следва да се замислите защо се случва така.

Как да се избавим от болестното самосъжаление

Първата стъпка към това да престанем да се самосъжаляваме прекалено е да признаем проблема. Важно е да осъзнаваме, че ни предстои и да поработим върху себе си.

Повярвайте в себе си

Осъзнайте собствената си важност  – значимостта ви не се определя от поведението на други хора. Развивайте в себе си чувство за отговорност за собствения си живот.

Ежедневно правете малки подвизи – вземайте решения, поставяйте си лични приоритети, разчитайте само на себе си.

Демонстрирайте своята увереност

Покажете на хората, че сте уверени в себе си – погледнете събеседника си в очите, говорете ясно, без паузи и съмнения. Дръжте се уверено, следете за своята мимика и жестове. Когато повярвате в своята вътрешна сила, околните също ще започнат да я усещат.